Както писах по-рано, планирахме прозорец от 3 часа между кацането с турските авиолинии и излитането за остров Пралин - нашия първи 4-дневен стоп. Имахме и чекин за всички полети. Час и половина преди следващия ни полет се насочихме към терминала за локалните полети. В 12:30 бяхме там. Показахме си уеб чекините на секюрити проверката (две мощни чернокожи госпожи по 100++ кг/всяка), минахме скенерите и зачакахме нашия полет. С любопитство наблюдавахме малките "аграрни" самолетчета, с които се лети между островите. Шумни са като мотопедите Симсон. Изпратихме куражлиите за полета в 13:00 и в празната малка чакалня зачакахме нашия полет в 14:00.
 |
| Последната куражлийка за полета с това "нещо" в 13:00 |
 |
| Завистливо изпратихме предишния полет, но всичко е точно... после сме ние |
Чакалнята не е нищо особено. Един магазин за снаксове и пейки за чакане, грубо около 400 м2 заедно със зоната за секюрити проверка. След полета в 13:00 останахме само ние и обслужващия персонал. Навън са блажените 30 градуса (още към края на септември започва да ми липсва топлото време), а ние вътре на студените климатици чакаме. Имахме интернет, до-проверихме си пощите, прегледахме фейсбука и новините, обадихме се, че кацнахме и дойде време за нашия полет. Цялата опашка за полета беше от около 15-на човека. В този самолет толкова. Дойде ни реда. Подаваме си ние разпечатаните уеб чекини на служителката, на което тя ни отговаря, че с тези бордови карти направени през уеб чекин не може да ни пусне. Трябват ни бордови карти, отпечатани задължително на това летище, и от гишето на авиокомпанията. К'о речи? WTF?! Знам и други съкращения. Насочи ни към гишето на авиокомпанията, което гише се намира извън секюрити зоната. Хайде вземаме си раниците(добре, че сме с малко багаж) и тичаме към гишето. Само едно гише работи и в момента локално семейство с едно дете си говорят. Помолихме ги да си зададем въпросите, поради спешния случай, понеже самолета всеки момент щеше да излети. Хората се оказа изключително разбрани и много любезни. За разлика от служителката на гишето. След като видя документите и разбра историята, служителката надменно се произнесе: местата вече са продадени, не можем да ви качим на този полет. К'о речи? WTF?! Знам и други съкращения. Този път жена ми се развихри. И двете дами се започнаха на много висок тон, задаван от разгневената пасажерка. Това го могат само жените. На моменти се включвах да намаля напрежението. Добре, че имаше гише между тях. Местното семейство беше изцяло на наша страна. Подкрепяше ни с все сърце и настояваше да си търсим правата. Докато дамите си "говориха" и изясняваха на кой млад меринджей смяна да се оплачем, самолетът ни отлетя. Мърлявото обслужване и отношение, което получихме до този момент, започна да ме връща едни 30-на години назад във времето на социализъма. Демек: 1) Служителят на гишето е президент и 2) Клиента е миньон и (почти)никога не е прав.
В края на разговора получихме нови бордови карти за следващия полет, който беше не час, а час и половина по-късно. Получихме картичка, на която беше написан е-мейл, на който да си изпратим оплакването. Млад меринджей смяна така и не видяхме.
 |
| Ако някой иска да се оплаче - ето го е-мейла |
А сега ето какво случи, и какви са ни препоръките.
1. Двете 100++ служителки на секюрити чека ни пуснаха с две принтирани бордови карти от уеб чекина, вместо с правилните бордови карти. Мърлящина. Както и с две бутилки по 500 мл. вода, при позволени макс 100 мл. контейнер да се внася в самолет. Но всичко е точно.
2. Максимум един час преди полета мадамата на гишето е трябвало да обяви, че ние двамката трябва да си направим да се явим на гишето да си потвърдим полета. Мърлящина. Предпочетоха билетите ни да се пре-продадат на други бледолики туристи. За час и половина в чакалнята преди полета нито веднъж не си чухме имената. И този факт много го говорихме с със служителката на гишето. Но всичко е точно.
3. Уеб чекин направихме защото Сейшелските авиолинии изпратиха е-мейл с покана да си направии. Хем си правиш уеб чекин, хем не можеш да се възползваш от него и трябва да си направиш нов чекин вече на летището, защото служителката на гишето каза, че двете системи не са вързани. И това никой не ти го казва, нито някъде е написано. Мърлящина. Но всичко е точно. Ето го прословутият ни уеб чекин.
 |
| Служителката на гишето не мога да ни показа къде пише, че трябва пак да се чекираме |
Изключително неприятно започваше престоят ни на сейшелска земя. Недостатъчно гостоприемно. Или може би се бяхме разглезили с Тайланд. Щяхме да разберем следващите 10 дни на Сейшелите. Искам да приоткрия малко от следващите глави и да кажа, че със социалистическият начин на обслужване се сблъскахме още няколко пъти, но те бяха отчасти забавни, ако ги сравним със случаят на летището.
Какво бихме направили следващия път. Отново уеб чекин (само и само да не продадат местата още по-рано от 60 мин. преди полета), час и половина преди полета "локален" чекин на гишето на летището и чак тогава преминаване през секюрити, скенерите и гейта.
Имахме почти VIP билети, новите бяха на втори ред. Разполагахме с нови час и половина на вече неприятното за нас летище. Съпругата ми изкара телефона и започна да пише голямо оплакване до гореспоменатия е-мейл, който служителката ни даде, както и до някой от е-мейлите на Etihad Airways, които държат 40% от компанията и са основния инвеститор в опит да я спасят. Два месеца по-късно - нито една от авиокомпаниите не отговори на оплакването.
Отминаха близо час и половина. Е-мейлът с опакването беше изпратен. Секюрити служителките се бяха сменили с нови. Бременната служителка, която ни върна от първия полет си беше отишла. Вместо нея да проверява и къса бординг картите дойде... онази надменна служителка от гишето. Ние водихме опашката. Взе ни билетите без да ни поглежда директно, маркира ги и ни ги върна. Насочихме се към "аграрния" самолет и нашите VIP места.
 |
| Не са дори изкуствени усмивки, а слънцето в очите |
Изморени, вече не толкова ядосани продължавахме напред. Очакваше ни здрав адреналин в самолета, неописуеми гледки и много приятни емоции. След дъжд винаги изгрява слънце...
Място за споделяне и коментиране
Няма коментари:
Публикуване на коментар