Ден 1: Начало на пътешествието

Ден 1. Петък вечер. Душ. Хапване. Такси. Летище. Фииуууууу. И дим да ни няма. Здравей почивка.

Почти. Какво прави човек преди да усети ваканцията? Точно така, до-ра-бот-ва. На летището.

Един (пред)последен е-мейл и край, здравейте Сейшели, здравей почивка
Законът на Мърфи за почивките гласи: "Всяка почивка започва след (пред)последния работен е-мейл или обаждане". И още един закон на Мърфи за почивките: "Всяка почивка започва с Airplane mode на телефона". И двата закона току що ги измислих. Позната история на повечето читатели. Винаги има "нещо" (може да не са е-мейли, обаждания, срещи), което човек върши в най-последния момент преди почивката или в първите няколко часа от почивката. Доказано. Проверено. Непроменяемо. Стига работа, чакат ни екзотични плажове и надвиснали над тях палми, тюркоазено синя вода и белоснежън пясък. Екзотика.

Летяхме с турските авиолинии. Полет, обслужване, храна, точност. Останахме доволни. 
Полет София - Истанбул. Доволни предусещаме почивката.
Относно точността, препоръчвам следното нещо. Потърсете в Гугъл номера на вашия полет и в сайтове от типа на flightradar24 (има много подобни), може да проследите историята на полета. Нашите полети отиване и връщане бяха точни. Същите полети отиване и връщане понякога имат закъснения от няколко часа. Закъсненията са много важни, ако имате трансфер или ако летите с друга авиокомпания. Защо ние направихме тази проверка? Защото щом кацнехме на Махе, пътуването ни трябваше да продължи с полет до остров Пралин вече със сейшелските авиолинии. Преценихме, че 3 часа между двата полета ще са достатъчни, понеже заради споменатата чума, на летището се извършваше допълнителен скрининг на пристигащите.  

Всеки полет започва с... чаша вино. След като наберем височина, разбира се. При нас това стана нещо като традиция. Турските авиолинии предлагаха турско и френско вино. По време на четирите ни полета пробвахме от двете. Вземете си френско... но разнообразете и с турско :)  Експертите съветват алкохол в самолета да не се пие, кафе и чай да не се пие, да се набляга на вода. Наблягахме на водата, но и от другото не се лишавахме.  

И нека бъде френско 
Първият ни полет София - Истанбул малко след 21:00 го взехме за един час. След като набрахме необходимата височина, раздадоха ни по един сандвич, отбелязахме началото на почивката с по чаша френско вино на 11000 метъра височина и щом приключихме, вече започнахме да се снижаваме. 

Истанбул бяха един час напред. На международното летище Ататаюрк след 11 вечерта няма много опции. Повечето магазини са затворени, в кафенетата цените са доста солени, но всичко е точно (както се пее в онази песен).  Разходихме се из огромното летище, купихме си истинска местна баклава, кафе и се насочихме към гейта. 
Среднощна разходка из летището
Намерихме си гейта, сложихме телефоните да се зареждат, изкарахме киндълите и си зачакахме среднощния полет в 01:50 местно време. 
В очакване на часа Х.
И младите родители с бебешката количка с нетърпение чакат екзотичната почивка
(особено таткото :-P)
Понеже очаквахме да пристигнем на 30 градуса топлинка, направо си сложих сандалите, навих крачолите на дънките, останах по тениска... с други думи започнах да загрявам за тропиците. От чакащите за Сейшелите се открояваха немци, французи, англичане и руснаци. Имаше няколко млади семейства с от малки до бебе-малки  деца. Всички искат на почивка. 

Излетяхме за Сейшелите по разписание. Докато излитахме, видяхме колко огромен и красиво осветен е Истанбул. А двата моста на Босфора плавно си сменяха цветовете. 
Самолет... номер 5.. давай газ... за Бургас Сейшелите
Двата моста на Босфора

Харесвам филмотеките в полетите за дълги растояния. Един от филмите, който вече за трети път щях да гледам по време на полет беше "Пасажерите", с Крис Прат и Дженифър Лоурънс. Действието се развива в космоса. Космически кораб с 5000 колонизатора лети към планета, която е на 120 г. полет от Земята. Всички в кораба ще спят почти 120 г. в специални капсули. Поради техническа неизправност, капсулата на Крис Прат дава дефект и той се събужда около 30 г. след началото на полета. И т.н. Филмчето ми действа и като сънотворно. Не и този път. Малко преди 3 през нощта се разнесе една приятна миризма на нещо много вкусно. Ядене.    
Много. Вкусно.

Преди няколко години с турските авиолинии летях към САЩ. Тогава ме впечатлиха колко вкусна храна предлагат. Най-вкусната, която съм ял по време на полет. Доскоро това беше единствения недостатък на Катарските авиолинии, но от 2017 и при катарците храната е доста по-вкусна от предходните години (децата ни са критерий за това). И така: някаква интересна турска разядка, салата, изключително вкусно телешно, топло хлебче, турски десерт (могат ги тия работи) и френско червено вино. И филмчето. Ох, котьоооо.  
Done. Утре пак.
След вкусното среднощно ядене, леко дресирано с френско червено вино, започнах да съществувам на много ниски обороти. След отсервирането изгледах филма, след това го пуснах отначало за фон и със слушалките заспах. 

Ден 1 от пътуването беше много кратък, но с него превключихме от режим "работа" на режим "почивка", а екзотичната почивката щеше да започне много вълнуващо (почти неприятно) за нас още на летището на Махе, но като всяка приказка  щеше да завърши добре... с пристигане в Рая на земята... 


Място за споделяне и коментиране

Няма коментари:

Публикуване на коментар