Утрото на Ден 2 от пътешествието посрещнахме над Могадишу, столицата на Сомалия. В самолета се разнасяше миризма на вкусна закуска, а страницата с информацията за полета показваше, че ни остават около 2 часа до Сейшелите. Чудесно, тъкмо време за още един филм преди да пристигнем. Освен това, трябваше да попълним имиграционни карти, къде (не)сме ходили, дали наскоро сме имали температура, треска, повръщане и т.н. Забравих да спомена, че преди да излетим от Истанбул, стюардесите минаха и напръскаха целия самолет с някакви аерозоли. Имаше връзка с чумата.
Над Могадишу оставихме континента Африка и продължихме само над Индийския океан.
 |
| Еййй там са Сейшелите. |
 |
| Довиждане земьо твърда, дивиждане континентАфрика |
Повечето хора обичаме твърда земя под краката, или поне да я чувстваме. Човешка природа е. В мига, в който виждаш, че земята остава зад гърба и имаш 2 часа над индийския океан, започвайки от сомалийските води... някакво странно чувство на притеснение ме наблегна. Но тези притеснения изчезнаха веднага щом беше сервирана вкусната закуска, после кафенце и чаша червено вино. Разбира се, че се шегувам за червеното вино сутрин. Ще изгубя публиката. Имаше чаша, но с портокалов сок. И вода. В самолета добре е да се пие повечко вода. Тялото на човек по-бързо се дехидратира по време на полет. Винаги си купуваме вода и от летищата.
На моменти имаше турболенция, но не и от онези неприятните. Най-неприятна турболенция сме имали от Пукет за Банкок, когато започна да друса и клати още докато набирахме височина. Оцеляхме. Що се отнася до турболенцията, когато пътуваме винаги сме със закопчани колани, дори след като наберем височина. Докато гледах филма "На ръба на утрешния ден /Edge of Tomorrow" с Том Круз и Емили Блънт, от време на време хвърлях и по един поглед към еднообразната синина. И в един момент го видях.
 |
| Островче |
Самотно островче по средата на нищото. Едно от отдалечените северни островчета на Сейшелите. Наближавахме крайната точка. В един момент малките островчета станаха по-големи. Успяхме да направим няколко снимки и да разберем, че на една от снимките е остров Пралин, към който след няколко часа трябваше да летим, и до него остров Ла Диг - нашата следваща дестинация след Пралин.
 |
| Остров Пралин и зад него остров Ла Диг - задължителни за посещение |
Както вече писах, и двата острова Пралин и Ла Диг са за посещение. И по възможност не с еднодневни екскурзии, а поне с няколко нощувки. Но първо трябваше да кацнем на Махе - "столичният" остров. Съчетанието между планина, джунгла, златист плаж и тюркоазено синья вода е гаранция за максимална екзотика. Точно това се забелязва от самолета когато наближи летището и започне да каца.
Усещането да кацнеш на Махе е страхотно. Започнахме да загряваме за нещо повече, което не подозирахме, че ще изпитаме само след няколко часа.
 |
| Добро кацане, доволни в очакване да се потопим в тропическия свят |
 |
| Слънчевите очила и към контролните органи... пешочката |
 |
| И такава снимка, и такава снимка и онакава... |
Лято. Това има на Сейшелите. Вечно лято.
 |
| След малко ще бъдат свалени всички зимни дрехи |
Göbekli Tepe - най-древният мегалит в света на възраст поне 12 000 години. Намира се в Турция, близо до границата със Сирия. Göbekli Tepe беше името на самолета Airbus A330, с който пристигнахме. Капитана се справи прекрасно, може би защото на същия полет бяха жена му (да не му се кара) и синът му около 3-4 годишен (леко разглезен). Но, да не се занимаваме с личния живот на капитана, а да се насочим към паспортната проверка.
Щом влязохме в сградата на летището ни посрещна... коледна елха с подаръци (за послушните митничари/ки). Преди паспортната проверка трябваше индивидуално да ни сканират с някакъв уред (възможно е някакъв вид термо камера). От нашия самолет имаше няколко подсмърчащи човека, които бяха пренасочени на отделна опашка. Минахме сканирането, минахме паспортната проверка, излязохме и...
 |
... и тези гледки от летището окончателно ни накараха да се почувствахме на екзотична почивка. Имахме около два часа преди следващия ни полет от Махе за остров Пралин с Air Seychelles. Вече си бяхме направили web checkin за полета със сейшелските авиолинии и не се притеснявахме. Оглеждахме какво има около летището - тропическа зелентия, планински масив с много добра гледка, и таксисти. А и един комар ме ухапа. Поради много скъпия роуминг трябваше да се сдобием с местна карта за обаждане и за интернет. Най-вече за интернет. Почти сме пристрастени към това винаги на можем да намерим информация, която ни интересува. Имахме два варината - Cable & Wireless (син) или Airtel (червен). В будката на синия нямаше никой, затова избрахме Airtel. Цените са предложени на снимката по-долу.
Избрахме опцията 3.7 GB интернет и 60 мин. локални разговори за 600 рупия(~37 евро). Преди това развалихме 200 евро на местни пари, но можеше да се плати с карта. По време на пътуване имаме ограничено количество кеш (не обичаме да носим много кеш), една кредитна и една дебитна карта. От дебитната теглим направо в местна валута, а с кредитната плащаме където може. И така, имахме интернет на единия телефон, който споделяше интернет на другия телефон. За десет дни така и не можахме да използваме всички гигабайти и минути. Около половината останаха. Урок за следващия път. Настроили сме се да има следващ път. Обаче, един час по-късно ако ни бяха питали, щяхме да кажем, че следващ път няма да има. Очакваше ни връщане към миналото... социалистическото минало...
 |
Място за споделяне и коментиране
Няма коментари:
Публикуване на коментар