Ден 7: Остров Ко Пи Пи - Част 2

Ко Пи Пи е един от островите, който пострада през 2004 година от опустошителното цунами възникнало след земетресението в Суматра. Това беше една от причините да предпочетем да си търсим хотел на място, вместо да изберем нещо от Booking-a.

Въоръжихме се с търпение, хванахме пътеката надясно от пристанището и приложихме същата тактика, която приложихме на Ко Тао. Влизаш, питаш какво се предлага, за колко, възможност за отстъпки. Ако нещо ни хареса - влизахме да проверим за миризма. Ако не ни харесваше миризмата - продължавахме да търсим. В интерес на истината хората доста са се потрудили след цунамито. Миризма на мухъл нямаше, но на места се усещаше миризмата на застояло. Все пак бяхме в слабия сезон и хотелите бяха почти празни. И така мина малко над един час. През това време имахме няколко добри предложения. Най-накрая се спряхме на Phi Phi Don Chukit Resort http://www.phiphidonchukit.com и бунгало на втора линия. Първата линия беше с много добра гледка към залива, но бунгалата бяха старички. Освен това бяха на крачки от пешеходната пътека, а ние не искахме шум. Всъщност, какво значение има на коя линия си, особено сутринта, когато само на стотина метра от хотела се намира джамията. Този факт ни беше избягал, но след първата сутрин свикнахме. За 800 бата/нощувка (40 лева) си бяхме спазарили прилично бунгало с климатик, тераса и по 2 минерални води от комплекса. Можеше да се плати с карта. Още на следващия ден пак смениха използваните кърпи и бяха оставили 2 нови бутилки вода. Прекрасно място и чудесна цена. 

Приятно тайландско посрещане

Бунгалото

Освен за разходка, беше време и за обяд. И така решихме да комбинираме двете неща. Докато се разхождаме да си потърсим ресторант. Хванахме пешеходната улица, която може да мине и за крайбрежна. Минава точно над златистия бряг, пълен с лодки и малки плажчета, минава покрай ресторанти, заведения, хотели, туристически офиси и опира до моста на пристанището. 

Кота. Мека кота.

Само да има кой да си играе с него

Още една кота - пазителка

Не ни се наложи да обикаляме дълго. Малко след като напуснахме територията на нашия комплекс, миризмата на вкусна манджа от един малък кафе-ресторант "Amp Cafe" ни накара да спрем. Е, и табелата за безплатен WiFi също. Яденето, което си поръчвахме, беше толкова вкусно, че станахме редовни клиенти на заведението. Предпочитахме тайландската храна с морски дарове. Сприятелихме се и със сервитьорчето, което по-късно щеше да ни разчувства.

Махате кориандъра и готово.
(бях забравил да кажа да не слагат)

Знаете, че гладна мечка хоро не играе. След вкусния обяд бяхме на 100% готови да обиколим острова, търсейки нови интересни неща. 

Направи ни впечатление забележимото присъствие на табелите за евакуация при цунами. Явно след 2004 година тайландците са взели мерки по въпроса.  В началото тези знаци ни създаваха едно леко неудобното и дискомфортно чувство, но после всичко се изпари. Свикнахме им.

В централната част има една мрежа от малки улички, пълни с магазини,
масажни центрове, туристически агенции,   ресторанти, барове и т.н.

От единия бряг се вижда плажът на другия бряг

Ние сме за... еййййй натам 

След като обиколихме повечето улички с магазини стигнахме до големия плаж. Не беше никак трудно да се стигне до тук. Станахме свидетели на много здрав отлив, който представляваше една доста интересна гледка за нас.

Морското дъно, което иначе е активно населено с всякакъв вид представители на подводния свят, заради отлива изглеждаше коренно различно. Коралите стърчаха отгоре като големи буци кал (в началото точно за такива ги мислихме), на места имаше вода и там се бяха спотаили морските таралежи, имаше няколко морски охлюва и малки рибки, хванати в капана на останалите локви вода, някакви рачета, които щом усетят опасност веднага се заравяха в морския пясък. Всичко това е едно много добро място за птиците почитатели на "морската кухня". 

Грозноватичко, но след като дойде приливът с шнорхелинг
това изглежда коренно различно

Охльовче

Морски таралеж

Няколко морски таралежа намерили вода и сянка под един корал

Патето и днес ще си хареса нещо вкусно

Намерихме някякъв вид краб. Беше сравнително бърз.
Speedy Gonzales.

Направихме видео на крабчо.

Почти нямаше туристи, нямаше лодки и кораби, само някъде към края на залива се чуваха вълните.

Този тип двойки са доста често срещани там.
Момичето ще го следва навсякъде - влак, автобус, самолет, екскурзия.
Все пак Тайланд е една от предпочитаните дестинации за секс-туризъм.

След като се насладихме на спокойствието, идващо от заливът, решихме да се качим на върха, от който може да се види Ко Пи Пи.  Въпреки че слънцето беше залязло и ставаше все по-тъмно, решихме да действаме. Намерихме от къде се започва катеренето. Бяха едни много стръмни стъпала, след което се влиза в джунглата (урбанизирана, разбира се) и се продължава нагоре до върха. За няма и половин час бяхме горе, като докато се качвахме спирахме на едно две места.

Дружелюбна планинска кота

И тука имаше изоставени строителни обекти.
Не знам дали не е заради цунамито

Последен напън. Пътеката води точно до върха

Горе имаше по-много хора отколкото на плажа.
Едни четат книги, други си говорят, трети гледат.

Катеренето си заслужаваше

Най-горе имаше заведение, от което успяхме да си купим вода преди да затвори. Продавачът беше много дружелюбен и майтапчия. Останахме да се наслаждаваме на гледката отгоре и на всичко наоколо. Дори не усетихме как продавачът изчезна, всички си бяха отишли, и ние останахме сами. Стана тъмно и потеглихме надолу. Искахме да вечеряме по-рано и да си легнем в нормално легло. Имахме нужда от почивка, защото Ден 8 беше запазен за екскурзия около Ко Пи Пи и островите наоколо, както и за посрещането на залеза, ако времето щеше да позволи това.

Точно както на Ко Самуи, така и на Ко Пи Пи се оказа, че си имаме домашен любимец - гущерче. Само че тука то се беше промъкнало в стаята. Колкото и безобидно да изглеждаше, предпочетохме да сме си сами. За целта трябваше да събудя ловецът в мен и, въоръжавайки се с кофата за боклук, отидох да изловя тази минимизирана версия на динозавър. Животинчето не ми създаде никакви проблеми (или бях събудил правилните гени на ловец) и след като го улових, го пуснах в градинката пред бунгалото. Семейството беше спасено. Очакваше ни мекото, ухаещо на приятни цветя легло.

Както на Ко Самуи и тука си имахме домашен любимец.

<< Ден 7: Част 1

Ден 8: Част 1 >>

Място за споделяне и коментиране

[Facebook Comment]