Няма такова удоволствие да се чува шумът на вълните под прозореца, климатика да поддържа постоянна температура, а чаршафите да са меки и да носят свеж аромат на азиатски цветя (обикнахме миризмата на изпраните в Тайланд неща). Събудихме се по-рано от предвиденото, но доста ведри и отпочинали. И днес времето се заканваше да бъде преобладаващо тайландско.
 |
| Добро утро, Ко Тао. |
 |
| "Нашето" заведение на плажа |
Така и така имаше време преди да дойдат да ни вземат за екскурзията, решихме да закусим в "нашето" заведение. Предния ден се бяхме сприятелили с един от сервитьорите. Кефихме му се, защото беше забавен, постоянно нещо си тананикаше и говореше много добър английски. След като си поръчахме, решихме да се поразходихм из празния плаж, докато ни приготвят прясната закуска.
 |
| Оглеждахме за някой нов корал или мида |
 |
| Намерихме си ново приятелче. Кръстихме го "Джуджо". Ей така. |
 |
| Още едно ново приятелче |
Ко Тао е наречен "островът на костенурките" заради разнообразният вид костенурки, които са живели на острова преди да бъде урбанизиран. Доста време островът е бил необитаем. Изморените рибари от съседните по-големи острови Ко Самуи и Ко Панган са спирали на Ко Тао за почивка, преди отново да се върнат в открито море.
В началото на 30-те години на миналия век на Ко Тао построяват първия политически затвор в Тайланд, в който изпращат арестуваните от Боварадешкото въстание. През 1947 година всички затворници получават амнистия. Няколко месеца преди това крал Рама VIII бива застрелян в покоите си. Престолът заема брат му Пхумипхон Адунядет, който става крал Рама IX. Веднага след коронацията той се връща в Швейцария, да довърши образованието си. И след като завърша образованието си, се завръща в Тайланд, за да стане най-дълго управляващият държавен глава в света и най-дълго управлявалият монарх на Тайланд.
През 80-те години островът е приоткрит като дестинация от европейците. А от 90-те години до наши дни островът бележи значително увеличение на туристите всяка година, като става една много желано място за посещение.
Вече бяхме на кораба готови да обиколим острова. Беше предвидено да се спира на всеки по-голям плаж или залив, а тези които изявяваха желание за шнорхелинг, можеха да прекарват по 30-на минути във водата на всяко спиране. Един от заливите носеше името "The Shark bay" (заливът на акулите). Още щом чухме за него, веднага пропадна идеята за шнорхелинг. Както вече писах, и без това не му станахме фенове при посещението на Ang Thong Marine Park.
На корабът бяхме около 10-15 туриста. Всички "бледолики". Отпътувахме със смесени чувства.
 |
| Малко назад и после само напред |
 |
| Човекът с видимо по-тъмния тен е от обслужващия персонал. Раздаваше сладки за хапване. То толкова клатеше, че не ни беше до хапване. |
 |
| Водите не бяха спокойни. |
 |
| Клатеше доста здраво |
 |
| Едно от решенията срещу морската болест: Лягате хоризонтално и затваряте очи |
 |
| Щом напуснахме пристанището и достигнахме "орбитата" на Ко Тао, вълните се успокоиха, а ние започнахме да се наслаждаваме на гледката |
Преборването на вълните, които в един момент ни удряха в десния борд а ние се опитвахме да ги яхнем, беше хем страшничко (за "сухопътни" като нас), хем здраво адреналин усещане. В един момент си на гребена на вълната, а след малко си някъде долу като виждаш как нова вълна идва, кораба се накланя и имаш чувството че съвсем малко му трябва за да се обърне. Но морският вълк (капитана) се справяше блестящо с всяко едно препятствие. И сигурно се кефеше на нашите викове, които преминаваха от "Оооооооооо"(при наближаването и изкачването на вълната) до "Ааааааааа" при падането от гребена на вълната надолу. С усмивки на лицето и с разтуптени сърца изграждахме морските навици в нас.
Щом отминахме опасната зона с вълните и завихме, морето взе да се успокоява и плаването започна да навлиза в онзи момент, когато всички започват да се оглеждат наоколо за интересни неща.
 |
| Якото клатене остана назад |
 |
| Залив. Плаж. Сламени къщички и бунгала. Само за туризъм и почивка. |
 |
| Сигурно е едно от малкото места, които са оставени за костенурките |
 |
| Подготовка за спиране. Не бяхме много ентусиазирани за гмуркане. Да не кажа хич. |
Въпреки че не бяхме много ентусиазирани за шнорхелинг, все пак кристално бистрата вода ни примамваше. Така и така сме на обиколка, да я оползотворим. Набързо се съблякохме, сложихме си маските, жилетките, скочихме зад борда и... Уау! Не беше за вярване, че някъде на тази планета съществува такова място. Бяхме надникнали в един абсолютно различен свят на хармония и безгрижно съжителство. Свят, пълен с бели, жълти, зелени, лилави, пимбяни, всякакви на цвят и форма корали. Рибки - големи, малки, средни, широки, плоски, много шарени, сиви, петнисти - всякакви на цвят и форма. На този подводен приказен свят и на тази идилия им липсваше само един замък с русалки за да мога да кажа, че това е сън и след малко ще се събудя. Всяко поемане на въздух беше събуждане от този красив сън, а всяко гмуркане завръщане към този чуден подводен свят. 30-те минути във водата минаха като един миг. Шамаросани от видяното се качихме на борда, но пред очите ни продължаваха хармонично да плуват чудните рибки от приказното царство на красивите корали. Искахме пак.
За наше огромно съжаление не разполагахме с фотоапарат за подводни снимки. Спомнихме си филмите на Жак Кусто за подводния свят. Въпреки че бяха доста интересни, все пак камерата не може да предаде онова, което се усеща и възприема от видяното там долу. Ето няколко снимки взети от един сайта за скуба дайвинг kohtaotoday.com.
След първия Уау-шок, решихме да не пропускаме дори "Заливът на акулите", който беше едно от следващите места за шнорхелинг.
 |
| Мокри и доволни, продължаваме към следващото място за шнорхелинг. |
 |
| Маската. Жилетката. И зад борда. |
 |
| Всички сме за надолу |
 |
| Уникално прозрачна и топла вода. Дъното се вижда, но е измамно плитко. |
 |
| СПА с рибки. |
 |
 |
| Опитах се да хвана поне една. Така и не успях. Ламер. |
Желанието да видиш повече и повече от този воден свят може да те отведе и в открито море. Така доста се бяхме отдалечили от кораба. За да си починем решихме да седнем върху една от скалите. Но щом седнах някой от нашия кораб извика "Please, no stepping on the rocks" (демек да не стъпваме върху скалите и коралите). И правилно. Почувствах се неудобно. Ако знаех надали бих го направил. Такава красота няма как да не се опази, ако няма правила, които трябва да се спазват. Браво на тайландците от Ко Самуи, че пазят този подводен рай. Не на всички острови беше така.
Ще говоря за един вид корал. Aко сте под 16, препоръчително е да пропуснете този абзац...
...и така, там под водата имаше едно изключително интересно нещо - корал или някакво морско растение, залепено за подводните скали. Приликата му с женски полов орган беше повече от очевидна. А още по-интересна беше реакцията му щом го доближиш - рязко се затваряше. Много сравнения, коментари и идеи бих изписал по темата, но... няма да е в публичното пространство.
От толкова гмуркане, плуване и емоции не усетихме как времето мина, а ние огладняхме. Организаторите бяха приготвили по един обяд в кутия, който както винаги беше много вкусен. И както винаги имаше ориз.
 |
| Вкусно. Много вкусно. |
 |
| Това бунгало е страхотно място за усамотяване и откъсване от динамичния свят. За писатели, творци и просто за спокойствие |
 |
| Идеални условия за шнорхелинг |
Обиколката продължаваше. От залив на залив стигнахме до северната част на острова, където ни очакваше слизане на съседният малък остров-резерват Koh Nang Yuan - поредното уникално място в Тайланд. А и в света.
Място за споделяне и коментиране
Няма коментари:
Публикуване на коментар