Предната вечер минахме покрай заведение, в което се организират мачове по тайландски бокс. Известен още като "Муай Тай", преди столетия тайландските войници са го използвали в ръкопашните боеве. Заведенията от този тип са доста често срещани. Имаше ги почти навсякъде, където обикаляхме. Един много популярен спорт в Тайланд. Рингът е по средата, а около него столчета, малко по към края има и маси. Входна такса няма, достатъчно е да си поръчате нещо от заведението и да се наслаждавате. Сервитьорките обикалят постоянно и няма начин да чакате дълго за следващото питие.
Понеже бяхме в слабия период на туристическия сезон, не очаквахме заведението да е пълно. Е, напълни се (като "Ориент 33" в Студентски Град). Млади двойки, двойки на средна и пенсионна възраст, групи от тинейджъри, групи от тинейджъри с тайландски компаньонки. За комапаньонките съм предвидил един по-специален разказ малко по-нататък, тук само ще вмъкна, че от два дни за първи път одобрихме изборът на група англоговорящи младежи. Явно беха от елитните придружителки.
Поръчахме си по един Chang и зачакахме, без да подозираме, че сме седнали точно до пътеката по която боксьорите излизаха към ринга.
 |
| Първият боец |
 |
| Всички боксьори излизаха окичени с пари |
 |
| Задължителния ритуал преди всеки бой |
 |
| И... fight! |
Имаше и боксьорки. Представлението включваше 3 боя между мъже и 3 между жени.
 |
| No comment |
 |
| "Нашето" момиче спечели |
Догледахме си боевете. Един факт: след края на всеки бой освен че се излъчваше победител, на всеки боксьор демонстративно даваха по пликче.
А ние отидохме да търсим тай-бабата с палачинките, че от толкова пердах много бързо се огладнява.
 |
| Решихме да не си пробваме късмета с меса от улицата |
 |
| Може би следващия път? |
За наше огромно съжаление бабата с мобилната сергия за палачинки я нямаше. Но, понеже много ни се искаше да хапнем плачинки с банани и мед, намерихме друга сергия.
 |
| И все пак, палачинките на тай-бабето си останаха No. 1 |
 |
| Гущерче* - домашно, отгледано. |
В хотела врати и прозорци с дограма има само в стаите. В коридорите няма нито врати, нито прозорци. В резултат на което може да се видят ето такива малки гущерчета да щъкат по стените. Забавно е. Леко диво. И с една лека доза дискомфорт. Затова през нощта държахме вратите и прозорците затворени. Плътно затворени.
Ден 3 ни донеси много интересни преживявания. Разбрахме, че морската болест не ни лови. Видяхме как изглежда Раят. Усетихме изолираният свят на дивата лагуна. Слагайки си шнорхелите надникнахме в подводното царство на коралите, рибките и водораслите. Не се запалихме много много. Да не кажа изобщо. Но само след няколко дни щяхме напълно да си променим мнението. Усетихме атмосферата на тайландския бокс. А в късните часове видяхме и няколко групички "нощни пеперуди", които (въпреки че вървяхме хванати за ръце) най-откровено предлагаха "екстра" услуги. С усмивки на лицето, разбира се.
Ден 4 ни очакваше с еднодневен "Сафари тур" на Ко Самуи. Очакваше се да бъде един коренно различен ден, но в никакъв случай по-малко интересен от Ден 3.
* - гущерчето е Гекон. Мерси на Анонимен(той/тя знае кой/я е) за информацията.
* - гущерчето е Гекон. Мерси на Анонимен(той/тя знае кой/я е) за информацията.
Място за споделяне и коментиране
Toва е Гекон -полезно същество е и се храни с комари.
ОтговорИзтриванеМерси за информацията. Добавих тази информация към пътеписа.
Изтриване