Ко Самуи е третият по големина и вторият най-посещаван остров в Тайланд (първи е Пукет). Намира се в Тайландския залив на около 700 км. от Банкок. Постояното население наброява около 50,000, като 90% от тях са будисти.
В началото на 1970 г. група backpacker-и (демек такива като нас с по една раница на гърба) пристига на острова с лодка. По онова време Ко Самуи е бил див, изолиран от цивилизацията остров. Нямало пътища, а прекосяването на острова (15 км широк) през джунглата отнемало 1 ден. Няколко години след това на острова се построяват десетина туристически бунгала. Истинският бум настъпва в началото на '90-те, когато туристическият поток значително се увеличава и с всяка година става все по-многоброен. Ко Самуи се преобразява до неузнаваемост и става втора островна дестинация в Тайланд.
На Ко Самуи има доста плажове. Първият е Чавенг (Chaweng beach). Той е най-големият и най-развитият. Място за хора с всякакви вкусове и предпочитания. Ние се ориентирахме към "вторият" - Ламай (Lamai beach). Малко по-спокоен и не толкова урбанизиран. Едно много добро място за спокойна почивка.
Но, стига толкова история. Време е за кацане и за изненади. Отново.
Летището на Ко Самуи се счита за едно от най-красивите летища в света. Частно е, собственост на Bangkok Airways. Те са си го построили и до 2008 са били единствената авиокомпания, която е кацала и излитала от там. После са допуснали Thai Airways.
Полетът мина много добре. Наближаването на острова и гледката от самолета беше като във филма "Джурасик парк". Екзотично. Щом излезеш от самолета, имаш чувството, че си попаднал в някаква ботаническа градина. Някой би казал в Рая.
 |
| Нашият самолет ATR 72. Да, витлов е, но с чаровни стюардеси. |
  |
| С такова "нещо" транспортират от и до летището |
 |
| Летище "Самуи" беше поредният "Уау"-ефект |
 |
| Навсякъде цветя, палми, зелена трева |
 |
| Там на човек му се иска да не спира да снима |
 |
| ... хеле па мен |
Трябваше да си купим предплатена карта, понеже роуминг обажданията от Тайланд към България щяха да ни излязат много солено (6-7 лева минутата през М-Тел). На летището има офис от където може да се закупи карта. Двамата бяхме с iPhone-и, а те работят с малките SIM карти. Момичето имаше само нормални. Но щом видя iPhone-ите, изкара едни "клещи" и вече беше тръгнала да я кълца, когато успяхме да я спрем. Имахме резервно старо HTC, коeто работеше с нормалните SIM карти. С него се обаждахме. Иначе двамата се изкефихме на ентусиазмът и желанието на момичето да угоди на нас, туристите (после разбрахме, че това е характерна черта на тайландците). Нямаше значение към кой оператор да е картата. Взехме една предплатена карта Happy срещу 50 бата (2.5 лева). С нея направихме около 15-на минути национални разговори (използвахме ги предимно за запитвания при търсене на хотели) и изпратихме няколко SMS-a, в случай че спешно притрябваме на някой. Иначе обаждането до България с тази карта щеше да ни стигне за 2 минути и половина.
 |
| Да си купиш SIM карта |
 |
| Security first |
Почти всички хотели предлагат транспорт от/до мястото на което пристигаш: летище, пристанище, гара и т.н. Някои хотели предлагат тази услуга безплатно, някои срещу допълнителна такса. В нашия случай за тази услуга платихме 500 бата (25 лева). Това за хотелска кола, а не такси. Такситата са друга бира. А така наречените "тук-тук" трета, но за тях по-късно.
 |
| Да напуснеш летище "Ко Самуи" |
 |
| Шофьорчето дали ще е там? |
Малко се позабавихме с оглеждането на летището и закупуването на SIM карта, та се зачудихме дали шофьора ще ни чака. Опасенията ни бяха напразни. Човекът най-чинно си ни чакаше с табелата. Извинихме му се за закъснението. Той почти ни разбра (познанията му в янглийския не бяха неговата най-силна страна) и потеглихне към хотела.
Пътувахме около 30 минути. Колата беше нова Сивик с климатик(задължително). През този половин час път станахме свидетели на голяма контрастност в Тайланд. Минахме покрай доста джипсифицирани(цигански) квартали, покрай скъпи хотели, покрай наводнени къщи (или подобия), видяхме дранголници и скъпи возила. А преминаването през нерегулирано кръстовище беше уникално. Пускаш аварийните, даваш газ и минаваш. Пристигнахме в хотела със смесени чувства, но и с поредната доза екзотика.
Място за споделяне и коментиране
Няма коментари:
Публикуване на коментар