Времето в украинската столица беше слънчево и относително топло. 15-18 градуса за октомври в Украина са доста добро време. Летището "Бориспол" е на 30-на километъра от Киев, но има редовни автобуси и маршрутни таксита. И таксита. Ние предпочетохме автобуса. Още на спирката на автобусите разбрахме, че сме в бивша съветска република. Отношението на шофьорите на междуградските автобуси към пасажерите беше надменно и власническо. Или може би след Тайланд критериите ни за обслужване се бяха променили? По-скоро не. Това е типично старо социалистическо отношение. Ще мине доста време, преди да се изкорени, но да не навлиза в друга тема. Сега ни очакваше Киев. Нямахме конкретни цели, просто решихме да се поразходим из града, да огледаме къде какво има. На летището развалихме 20 долара, които ни стигнаха за транспорт от летището до централната част на Киев и обратно, купуване на закувки и няколко сувенира. След 9-часов полет искахме да се разхождаме и след като достигнахме крайната спирка на автобуса, поехме пеша да изследваме Киев.
Градът ни хареса. Прави впечатление чистотата в централната част, златните куполи на църквите, скъпите коли и широките булеварди. И изглеждаше доста по-спокоен сравнен с Банкок.
 |
| След Тайланд очаквахме да ни е по-студено, но времето си беше достатъчно топло за нас. Но за малко. После облякохме якетата. |
 |
| Църквта "Св. София" |
 |
| Паметник на Богдан Хмелницки - национален герой |
 |
 |
| Оппааа! Девушка!!! |
 |
- Девушка... девушка...
- ...?
|
 |
- Девушка, а можно с Вами познакомиться?
- Можно, только осторожно!
|
 |
| Да почерпим с пирожка "новата" позната от парка. (ей, бива си ме в свалките) |
 |
| Протестиращите срещу ареста на Томошенко и за вкарването й в затвора се бяха настанили рамо до рамо. И мирно си съжителствуваха и протестираха! |
 |
Полетът Киев - София беше от 20:45. На връщане към летището забелязахме усилената работа по новия терминал на летището, за да успеят за Евро 2012. Работата изглеждаше страшно много, но явно хората са смогнали за шампионата на Европа. В 19:15 бяхме на летището. Минахме през регистрацията и отидохме до duty-free зоната. След което изморено си чакахме на пейките, докато не ни извикат за качване.
В 22:55 кацнахме в София. Но все още не си бяхме у дома. Пред гарата хванахме едно ОК такси. От нормалните, не "копърка". Зад него имаше още едно ОК такси, но по-стара кола. Оставихме чантите в багажника, настанихме се на задната седалка, а през това време шофьора на таксито говореше с колегата му от другата кола. Другия също имаше клиент. Чужденец. Нашия дойде и каза, че ще трябва да се преместим в другата кола, защото клиента на другата кола бил за по-далечно разстояние. Още от Банкок ни се беше насъбрало на такива шофьорчета-тарикати. Двамата едновременно строго го скастрихме "НЕ!!!". Това подейства като нареждане на таксиджията, който само уплашено каза "ок", запали колата и след 10 минути бяхме вкъщи, у дома. Home, sweet home.
А там всичко беше наред. Изминавайки за един ден близо 9000 километъра, прескачайки през 3 столици, най-накрая стигнахме до децата, които безгрижно спяха, а емоционалната ни среща с тях щеше да почака за Ден 16. Но, той е част от една друга история...
Място за споделяне и коментиране
Няма коментари:
Публикуване на коментар