00:30. 1:00. 1:30. Времето течеше, а сънят не идваше. Многото емоции от прекарания ден в Банкок както и предстоящото завръщане бяха здраво ни вдигнали адреналинът. Мозъкът не искаше да заспи като обработваше не само днешната, но и информацията натрупана през последните 14 дни на път. Скачеше от остров на остров, от забележителност на забележителност, от интересно преживяване на интересно преживяване. После се връщаше пак.
В 2:30 алармата ни събуди. Бяхме спали малко. Взехме си по един душ и се спуснахме на рецепцията, където вече ни очакваха. След няма и 10-на минути пристигнахме на летището. Завръщането към вкъщи започна и вече бяхме няколко километъра по-близо.
Понеже имахме около 9 часа трансферен прозорец в Киев, решихме Hello Kitty чантата да я оставим в багажното, а като ръчен багаж да вземем само по-малката раница с по-ценните неща. Регистрирахме се за полета и се насочихме към изхода. Отново изпитахме удоволствие от разхождането по това очарователно летище.
Облякохме си есенните дрехи. В Киев го даваха 15-18 градуса |
В 5 часа тайландско време излетяхме за Киев. Излитането мина без никакви проблеми. След малкия самолет от Банкок до Ко Саму и по-големия от Пукет за Банкок, този Боинг за далечни разстояния беше като да се преместиш от гарсониера в тристаен апартамент.
На идване от Киев за Банкок посрещнахме залезът и нощта, а сега на връщане - зората.
Разперихме криле и полетяхме посрещайки зората на 11 хил. метъра |
Някой летеше посока Тайланд. Тайно им завиждахме, но и към вкъщи ни влечеше. |
Времето беше кристално за снимки. Мисля, че това бяха планините на Афганистан |
И изведнъж какво да видим - един хулиган с BMW ни изпревари |
Много бърз |
Прелетяхме над Каспийско море |
Кавказките планини |
Няма коментари:
Публикуване на коментар