"New York, New York! I want to wake up in that city..." пее Франк Синатра. Незнайно защо асоциирам тази песен с Банкок. Може би защото е голям, и e загадъчен, и е доста динамичен и контрастен, и има какво да покаже и да предложи. И още много много неща, малка част от които щяхме да опознаем днес. Решихме да започнем със най-голямата златна статуя в света - статуята на Буда тежаща 5.5 тона. Намира се в храма Wat Traimit, близо до брега на река Чао Прайя. Но първо трябваше да стигнем до центъра. За целта се възползвахме от услугите на хотелския миниван, който отиваше към летището. От там си хванахме експресната линия на влака skytrain. Маршрутът е същия, но спирките са по-малко. За 15-на минути ви докарва до центъра. Решихме да отидем до центъра с експресния вариант. Все пак ни очакваха 5.5 тона злато.
Предната вечер с влака минахме покрай квартали, които бяха тъмни. Личеше си, че има къщи, но почти всичко беше тълмно. По това време крайните квартали лека полека биваха наводнявани от прииждащите води, които тайландците трудно спираха. Ако си спомняте от новините, в края на месеца наводненията дори достигнаха централните части на Банкок.
 |
| Квартал,-призрак в който вечерта светеха само някоко лампи |
 |
| Бизнес сградите започват да никнат
|
След около 15-на минути трябваше да се прехвърлим на друга линия за 2-3 спирки. И така пристигнахме в началото на Chinatown (китайския квартал). Или пък в края на китайския квартал, зависи от къде и как се погледне.
 |
| Летишето Суварнабхуми(А) до Статуята на Златния Буда (C) в китайския квартал |
Времето беше страхотно за разходка. Където отидем, времето се оправяше специално за нас. Стигнахме до храмa Wat Traimit и си купихме билети. А за дамите с къси поли или шорти дават големи шалове да се покрият. Традициите и правилата трябва да се уважават.
Преди да започне обиколката на посетителите се прожектира 3D филм, в който китайски дядо обяснява на внучето си историята на китайската общност в Банкок. След което се минава през музей със сцени изобразяващи пътуването с кораби, бита и живота на китайците в Банкок. Музиката, звуците, светлините, всичко е много близо до естественото.
 |
Пресъздава се пътуването на китайските предци в кораб от Китай към Тайланд
Обстановката беше много автентична |
 |
| С много труд китайците са изградили няколкомилионна богата общност в Банкок |
 |
| На кораба за Банкок |
След страхотна разходка из няколковековното представяне историята на китайската диаспора в Банкок, се насочихме към статуя на Буда.
Историята на златната статуя на Буда започва някъде през 13 век, символизирайки стилът Sukhothai. Тежейки 5.5 тона, 83% от които са чисто злато, тази статуята е най-голямата златна статуя в света. През времето си, за да бъде предпазена от крадците, тя била покривана с мазилка, лак, цимент. И се изгубва. През 1930-те години по време на разширяването на пристанището в Банкок се налага разрушаването на стар изоставен храм. Намират голяма циментова статуя на Буда, боядисана в зелено. Решават да бъде преместена във второстепенна пагода Wat Traimit, намираща се в китайския квартал близо до бреговете на реката Чао Прая. Следващите 25 години статуята ще прекара под един ламаринен покрив.
През 1955 година монасите построяват нова сграда и решават да преместят статуята вътре. Но за целта им е бил необходим кран. От тежестта на статуята едно от въжетата се къса и цялата статуя пада в калта. Работниците виждат в това лоша поличба и панически избягват. Същия ден голям дъжд се изсипва върху Банкок наводнявайки целия град. Като че ли потвърждение на лошата поличба.
На другата сутрин един от манасите идва да огледа щетите, но под пукнатините на статуята забелязва друга статуя, направена от чисто злато. Предполагат, че статуята е дошла от Ayuthai или Sukhothai и е била изцяло опакована в цимент, за да бъде скрита и предпазена от бирманските нашественици, които тогава били обсадили града.
 |
| Задължително е да се събуете |
 |
| Златната статуя на Буда |
 |
| Купихме си един Буда за спомен |
 |
| Първата забележителност беше в историята |
Щом се спуснахме долу вече ни очакваха. Две личности, при това. Първата личност беше човека който ни направи снимки на влизане, а сега ни предлагаше значки. По 100 бата бройката. Не! Много! Накрая взехме две за 50 или 70 бата. А втората личност беше шофьорът на едно тук-тук такси, с който си говорихме преди да влезем в храма. Срещу 40 бата(2 лева) той обеща да ни покаже китайския квартал, след това Златната планина (Golden mount), след това да ни закара до Siam Paragon мола. Но преди това препоръча да си направим една разходка с кораб по Чао Прая - реката минаваща през Банкок. И това само срещу 80 бата. Перфектна сделка. Но нещо не беше наред. Прекалено евтино излизаше всичко това. Качихме се в тук-тука и потеглихме. Каквото и да се случи, щяхме да го мислим.
 |
| Нещата от филмите стават реалност |
 |
| Напред, шефче. Покажи ни Банкок. |
 |
| Само напред |
Митко, чета този страхотен пътепис за трети път! Сега вече си водя подробни бележки! Някъде под един друг твой материал бях оставила коментара си, но сега пак почувствах нужда да ти благодаря за изчерпателната, живописна и пленяваща приказка, която разказваш. Наистина рядко се срещат такива разкази /подробни пътеписи/ и благодаря за труда , който си положил. Все още очаквам материала ти - с деца в Тайланд, защото както бях ти писала преди планувам пътуване с деца! Желая на семейството ти нови вълнуващи дестинации и завладяващи разкази след това, за да палиш такива като мен!
ОтговорИзтриванеСлед този пътепис 2 пъти ходихме с децата до Тайланд, но аз си го препрочитам няколко пъти годишно. Така хем ме мотивира отново да отида, хем набирам сили за продължението - пътуването до Тайланд с деца. Нещо, което започнах да пиша, но изгубих музата... защото подготвях ново пътуване до Тайланд и Сингапур. В момента набирам сили с продължението и се надявам Музата да ми удари едно рамо, както с първия пътепис.
ОтговорИзтриване