Ден 13 ни посрещна с типично тайландско време през сезона на мусоните. Дъжд. Колкото и да вали, все някога спира. А спре ли, време е за разходка. Дори отново да започне да вали, човек винаги има къде да се скрие. По време на престоя си там не станахме свидетели на големи потоци вода по улиците. Или канализационната им система беше добра или дъждовете бяха слаби (за тяхната отводнителна система).
 |
Взехме колкото можахме от плажа и се върнахме към хотела. Или да го кажа така, дъждът ни върна в хотела. Събрахме си багажа, върнахме ключовете от бунгалото, взехме си нещата от сейфа и вече готови за напускането отидохме да обядваме в ресторанта към хотела. Както винаги точни, миниванът за транспортиране към летището пристигна навреме. Натоварихме се и още преди да напуснем Патонг в едно от задръстванията шофьорът на минивана спря някаква кола. Говориха си нещо, след което шофьорът му даде нашите "билети" и ние се прехвърлихме в колата. Щяхме да пътуваме натам с летищно такси. Беше по-стария модел на Toyota Campy с кожен салон и рекламни дисплеи монтирани в подглавниците. Шофьорът в началото пита в колко часа ни е полета. А вторият му въпрос беше дали ще е удобно да спре да зареди, че газта му беше на свършване. Щяла да стигне до летището, но не искал да рискува. Както и ние. Позволихме му на човека да зареди, няма как.
 |
| Време е за реклама. През цялото време. |
 |
| Има какво да се снима |
 |
 |
 |
| Phuket FantaSea на Kamala Beach - огромен комплект за развлечение в стил Лас Вегас. Билетите с включена вечеря струват около 50 евро. |
 |
| "Ти не ме заведе на Phuket FantaSea!" (майтапи се) "То валеше. Едни сандалки от мола? Ко ши кайш? ;-) " |
Стигнахме до летището без никакви проблеми. Излитането закъсня с около час заради дъждовното време в Банкок, но това не ни притесняваше. В резервационната форма посочихме номера на полета и се надявахме да нямаме проблем. Нямахме.
На летището в Пукет сериозно се забеляза присъствие на ladyboys като обслужващ персонал в заведенията. Като цяло, докато бяхме в Тайланд ни направи впечатление толерантността към хората с различна сексуална принадлежност.
 |
| Нашия самолет |
 |
| В далечината се виждат вълните на Андамана. На 26 декември 2004 всичко долу беше под водата. |
 |
Сеседите ни бяха мъж на 50+ с тайландска компаньонка. Човекът си похъркваше през цялото време(явно е отнесъл здраво буги-вуги), а тя не спря да си хапва чипсове, сушени плодове, снаксове. Другия колоритен персонаж беше един младеж на около 25-30 с малко по-специална ориентация. Той много мъчно преживяваше раздялата с неговия тайландски приятел, който остана на летището. То не бяха целувки, милувки, прегръдки, гушкане. Тяхната емоционална раздяла впечатли дори служителките на гишето, които чекираха багажа на европееца и изненадано се поглеждаха една друга. Както и една солидна част от нас пътниците. "Любовта е по-силна от всичко..." се пее в една от песните на Лили Иванова.
Преди да излетим времето се развали и отново заваля. Но това надали беше проблем за пилотите извършващи по няколко полета на ден в такова време. Излитането от Пукет беше с преминаване през най-кошмарната турболетна зона, която досега ми се беше случвала. Самолета се тресеше, крилете здраво се люшкаха, а наоколо само тъмни облаци. Притеснението ни продължи около една минута. След което нещата се успокоиха и безпроблемно стигнахме до Банкок. Приземяването също ще го запомним. Щом самолетът докосна пистата изведнъж започна здраво да спира. Всички по инерция отидохме напред, добре че коланите ни придържаха, да не се ударим в предните седалките. След малко последва неочаквано бърз завой наляво, което пак ни поразмести. После вече спокойно си рулирахме по пистата. След едночасов полет с моменти вдигащи адреналина, пристигнахме на очарователното летище Suvarnabhumi в Банкок.
 |
| Когато пристигнахме, времето беше преобладаващо тайландско |
Място за споделяне и коментиране
Няма коментари:
Публикуване на коментар