Снимах една от брошурите, които запазихме след това пътуване. На картата с черни стрелки е посочен първоначалният маршрут, по който трябваше да минем. Както споменах по-рано, заради лошото време екипажът не искаше да рискуваме с по-далечните острови. Дори първо отпътувахме към средата на маршрута, след което започнахме да се връщаме назад спирайки на новите запланирани места.
Според новият план островите, които се очертаваше да посетим бяха:
Започвахме с двойката Koh Tap и Koh Mor. На картата се намират отдясно на думата Poda Island. Два почти сляти много малки острова между два по-големи.
Втората спирка трябваше да бъде на Koh Kai или по-известен като Chicken Island ("Пилешкият остров"). Той е съседен на тези от първата спирка.
Третата спирка трябваше да бъде Poda Island, на който щяхме да обядваме.
Четвъртата спирка беше определена за Phranang Cave, другото известно име е The Princess Island ("Островът на Принцесата"). След което вече трябваше да се върнем на Ao Nang.
Тогава нито разбирахме накъде отиваме, нито имахме мнение или предпочитания относно новия план. Седнахме си на местата и зачакахме това нещо long tail boat да потегли. А когато запали двигателя и особено когато потегли, всички наоколо разбраха, че тръгваме. Шумът, който идваше от лодката, яко респектираше всички наоколо, особено новите скоростни лодки. Респектът определено идваше единствено от шума, не от скоростта.
 |
| Шумно и неспокойно летяхме напред... |
 |
| ... когато един морски хулиган ни изпревари |
 |
| Нещо неприятно се задаваше |
 |
| Летяхме право към тази неприятност |
 |
| Морето започна да става по-неспокойно, а вълните по-големи |
В един момент вълните започнаха да стават по-големи и по-големи. Лодката ги катереше и се спускаше надолу. Донякъде ни напомни люшкането на кораба на Ко Тао, но доста по-екстремно. В момента бяхме в някаква дървена лодка с минимално ниво на безопасност, неприятни вълни и задаваща се буря към която се бяхме насочили. Бяхме посъветвани да си сложим спасителните жилетки, а който иска да си прибере техниката (бяхме го направили още преди да ни инструктират). И като се започна. От едри единични капки, които удряха лодката, изведнъж стана нещо страшно и много мощно. Все едно някаква река се изсипа от небето. Веднъж бяхме на гребена на вълната, веднъж долу, веднъж по посока на валежа, веднъж ребром към дъжда, което позволи на капките да ни достигнат през "отворените прозорци" на нашия плавателен съд. Водата, която достигаше до нас беше както солената от морето, така и прясната от небето. По стичащата се вода на лицето към устните можехме да познаем кое надделява - соленото море или прясната вода отгоре. Фотоапарата, телефоните, личните документи и парите бяха в чантичката, която навсякъде носих с мен. Скрита беше под спасителната жилетка. От трите секции в чантичката единствено тази по средата беше суха. Всичко останало беше мокро. И всички до един в лодката бяхме вир вода. Адът се беше спуснал на земята подлагайки лодката и лодкаря на изпитание. И най-вече нервната система на туристите, оказали се по това време и на това място в открито море. Адреналинът беше подобен на този да скочиш с бънджи от 115-метровия мост на "Витиня". Но по 3.
Лодкарят, гол до кръста младеж на около 25 години, се оказа голям боец, същински морски вълк. Беше много лют и не се даваше. Стоеше на открито под дъжда в задната част на лодката стъпил върху двигателя и с един огрометан метален прът ръгнат някъде в този двигател плюс метално жило в ръката(явно за газта) се бореше срещу подвластните на Нептун вълни. И спечели тази битка. Без човек зад борда и успешно преминавайки през този морски кошмар наближихме първата спирка - двойката острови Koh Tap и Koh Mor. Имахме вопиюща нужда да усетим земя под краката си, пък ако ще да е по средата на морето.
 |
| По-голямата лодка от която все още има слизащи е нашата |
 |
Плажната ивица, която свързва Koh Tap и Koh Mor,
доста прилича на тази на Nang Yuan, която посетихме при обиколката на Ко Тао |
 |
| Мокри слезнахме, мокри се качихме. мокти си останахме през целия ден. |
 |
| Поредната двойка "бял" + "тайландска спътница", съпровождаща го навсякъде |
 |
Защо да не се изкъпем. Водата е много топла.
А изглеждащото студено време всъщност е доста топло и нямаше зъзнещи |
 |
| Островът остсреща е Koh Poda. Нашата трета спирка. |
 |
| Хеллоу |
 |
Наблизо е Chichken Island. Нашата втора спирка.
При отлив се появява плажна ивица,
която свързва трите острова Koh Tap и Koh Mor с Chicken Island
|
 |
| Хванахме една пътека, която водеше нагоре към върха на Koh Tap |
 |
| Нямаше нищо интересно в малката гора, освен мръсотията, оставена от туристите. |
След едночасовата разходка из острова и плажната ивица, се натоварихме обратно на "дзверо" и се насочихме към Koh Kai или също така известен като Chicken Island - "пилешкият остров". Колкото по-наближавахме острова, толкова повече разбирахме защо се нарича така.
 |
| Отново на път |
 |
| Прилича ли ви на птица? Островът имам предвид. |
 |
| Интересна прилика |
 |
И групичката младежи от Израел също си направи снимка.
Всички си правиха снимки. |
 |
| И в "общежитието" имаше раздвижване да видят острова |
 |
| От този рекурс вече не прилича на пиУе |
 |
Завихме и се насочихме към място, подходящо за шнорхелинг.
Дали ни се плуваше след толкова вода през цялото време? Да! |
 |
| За шнорхелинг Ко Тао рулира |
 |
| Все пак водата беше изключително приятна |
 |
| И тука хранеха рибките |
 |
| След като нахранихме рибките, дойде ред и ние да хапнем нещо |
Плуването беше изключително приятно и отпускащо. Рибките и коралите в тази местност не бяха толкова запазени като тези на Ко Тао и ефекта "Уау" го нямаше, но като цяло плуването и оглеждането на подводния свят бяха доста релаксиращо занимание. И изцеждащо също. Потеглихме към Poda Island , третата дестинация от нашия маршрут и мястото, където щяхме да обядваме.
Няма коментари:
Публикуване на коментар